<#thank#>

много се радвам, че превеждате сериала. голямо благодаря !

Тъй като сериалът завърши, ето малко история какво се случва с основните герои.

КАКВО СЕ СЛУЧВА С БЯЛАТА КРАЛИЦА, НЕЙНОТО СЕМЕЙСТВО И ВРАГОВЕ?

Войната на розите е доведена до драматичен завършек при битката на Босуърт Фийлд, в която Хенри Тюдор взема короната на Ричард Трети. Това е краят на десетилетия кървава гражданска война между белите и червените рози на Йорк и Ланкастър. Но какво се случва с Елизабет Уудвил, Елизабет Йоркска, Томас Стенли и Маргарет Бюфорт?

ЕЛИЗАБЕТ УУДВИЛ

По времето, когато Хенри воюва за трона, Елизабет Уудвил, Бялата кралица, напуска убежището си с дъщерите си, подчинявайки се на Ричард Трети. Освен това окуражава Томас Грей, син от първия й съпруг сър Джон Грей, да изостави Хенри Тюдор и да се прибере. Последващият успех на Хенри в детронирането на Ричард, илюстрира степента на погрешната й преценка.

След няколко месеца, през февруари 1487-ма, Елизабет Уудвил напуска двора и се оттегля в манастира Бърмондси. В двора няма място за две кралици – майки и Хенри предлага на Елизабет да се омъжи за шотландския крал Джеймс Трети.

Елизабет е лишена от имотите си. Според историците от XVI-ти век, начело с Франсис Бейкън, това е наказание за подбуждане на бунт срещу зет й Хенри Седми от момче на име Ламбърт Симнел, което твърдяло, че е изчезналият й син Ричард и неин наследник на трона.

Но да подкрепи Симнел, би било неописуемо предателство към дъщеря й (кралицата) и внука й. Много по-вероятно е, зет й да се е нуждаел от земите й, за да подсигури кралицата си, а тя да е получава годишна рента от него като компенсация.

Може да се е оттеглила, защото тежките слухове за бунт, събрани с разклатеното й здраве, са били последната сламка след такъв бурен живот.
Умира през 1492-ра. Останала без материални блага, които да остави в наследство, тя завещава на дъщерите си своята благословия. Погребана е в параклиса на Джордж в Уиндзор, редом до Едуард Четвърти.

МАРГАРЕТ БЮФОРТ

С победата на сина й Хенри Тюдор при Босуърт, съдбата на Маргарет Бюфорт тотално се преобръща. Първият парламент на Хенри Седми й дава законна независимост от съпруга й. Наследствените й земи са й върнати и тя остава влиятелна политическа фигура по време на царуването на Хенри. Маргарет доживява да види династията на Тюдорите подсигурена, тъй като Хенри Осми се възкачва на престола два месеца преди смъртта й през 1509-та.

ТОМАС СТЕНЛИ

През октомври 1485-та Томас е направен ърл на Дерби, а в следващата година – командващ армиите на Англия. Неговата помощ в потушаването на бунта при Стоук през 1487-ма и в Йоркшир през 1489-та, му донасят допълнително земи. Уилям, обаче, е екзекутиран за измяна през 1495-та след заговор срещу краля. Томас умира в Латъм, Ланкашър през юли 1504-та и е погребан в манастира Бърскоф.

ЕЛИЗАБЕТ ЙОРКСКА

През август 1485-та, Хенри Тюдор разгромява Ричард Трети в битката при Босуърт Фийлд и взема английската корона. Това коренно променя съдбата на дъщерята на Елизабет Уудвил, принцеса Елизабет Йоркска (Бялата принцеса), защото Хенри е обещал да се ожени за нея, ако победи. Принцесата ще стане кралица, също като майка си, но ще трябва да се изправи пред различни предизвикателства, тъй като вече е настъпила ерата на Тюдорите.
Скоро след победата си, Хенри Тюдор я вика в Лондон, но не се жени за нея още пет месеца. Той знае, че поданиците му вярват, че тя, като дъщеря на Едуард Четвърти, ще му осигури "това, което очевидно му липсва като крал", според хрониките на Крауланд от XV-ти век.

Но той се нуждае официално да е пълноправен крал, иначе рискува да загуби престола си, ако Елизабет умре преди него. Затова първо урежда собствената си коронация и събира първия си парламент, преди да се ожени за нея.

Елизабет трябва добре да е познавала как действа кралската пропаганда и вероятно е била благодарна да знае, че бъдещето й ще е в Англия, където опитът й в двора ще бъде безценен за съпруга й, който дълго е живял в изгнание.

След като сключват брак в Уестминстърското абатство през януари 1486-та, Хенри още не е сигурен за положението си. Елизабет трябва да чака още две години, преди да я короноват.

Тя прекарва голяма част от времето си в компанията на майката на Хенри, Маргарет Бюфорт. Елизабет се е поучила от горчивия опит на майка си и знае колко е важно да изгради добри отношения със свекървата си. Въпреки това, Маргарет за кратко излиза от центъра на вниманието, когато през септември 1486-та, Елизабет ражда първия си син Артър. На кръщенето му водещата роля е отредена на майка й, Елизабет Уудвил, на която първият парламент на Хенри Седми връща титлите и имотите като вдовстваща кралица. Тя е кръстницата на малкия принц, но това е нейната лебедова песен.

Когато Ламбърт Симнел акостира в Англия, Елизабет Йоркска намира убежище в замъка Кенилуърт. Хенри разгромява бунта в битката при Стоук на 16.06.1487. Тази победа и раждането на сина му, най-накрая му дават увереността, за да уреди и коронацията на Елизабет, две години след неговата собствена. Това става на празника на света Катерина, 25.11.1487 г. Тя най-накрая влиза в Уестминстърското абатство боса и в пурпурно кадифе, за да бъде помазана като кралица.

Наблюдаващата тълпа била толкова голяма, че няколко души били прегазени до смърт, опитвайки да откъснат за спомен парче от килима, по който е вървяла.

Когато майка й, Елизабет Уудвил, се е омъжвала, семейството й е смятано за амбициозни парвенюта, но вече родът на Елизабет Йоркска бил сред най-ценните за краля. Това поставя Елизабет Йоркска в много по-силна позиция от тази на майка й, но тя е била достатъчно мъдра, за да не парадира с това. Даже испанският посланик вярва, че Елизабет е "обичана, защото е безсилна". Но други са забелязали нейното кротко, неформално влияние. Венецианският посланик вярвал, че Елизабет е кралица с "велики заложби", а в аналите на Улстер е записано, че била "жена с най-голямото милосърдие и човеколюбие от Италия до Ирландия".

Финансовата независимост на Елизабет Йоркска била значително по-малка от тази на майка й, но все пак успявала да подкрепя по-малките си сестри си и техните семейства не по-малко от нея.

Когато майка й, Елизабет Уудвил, умира през юни 1492-ра, в предсмъртното си писмо тя отделно благославя "най-свидната щерка, нейна кралска милост" и моли за погребение "без помпозност или големи разходи". Но кралицата трябва да жалее далече от церемонията в Уиндзор, тъй като й предстояло да роди четвъртото си дете, което ще кръсти Елизабет.

МАЙКА НА БЪДЕЩ КРАЛ

Най-важната роля на Елизабет Йоркска е била отглеждането на децата й. Тя назначава бившата гувернантка на брат си да се грижи за принц Артър, но той живее отделно, тъй като е наследник на престола.

В контраст с това, дъщерите й и по-малкия й син Хенри, израстват под нейните грижи, изучавайки четене, писане и танци в нейната компания.

През юни 1497-ма, тя и принц Хенри се укриват в лондонския Тауър, когато новините за нов бунт й връщат спомените от нейното собствено детство.

Въпреки репутацията си на студен съпруг, Хенри Седми е ценял Бялата си принцеса не само заради йоркската й кръв.

Тя умира през 1503-та на тридесет и седмия си рожден ден, малко след раждането на осмото си дете, което също умира. И по-малко от година, след като синът й Артър умира от неизвестна болест.

Кралят нарежда най-пищното и скъпо погребение, за да я почете, след което "тайно заминал на уединено място, за да скърби". Той определено става по-суров и пестелив крал, след като губи благото й присъствие до себе си. Трудно е да се прецени, но вероятно по-значимото за английското бъдеще, е влиянието на тази внезапна трагедия върху единадесетгодишния син, който я е обожавал, бъдещия крал Хенри Осми.